Ако можем да видим отново
този свят със очи на дете,
как ще паднат омразни оковите,
и ще зърнем, че има небе –
там над нас, вероятно високо,
а пък точно на детска ръка
разстояние – с много посоки,
но зовящи във точка една…
Ще преминем през много забрани,
ще прескочим безброй правила,
ще лекуваме своите рани
със търкулната обич-сълза…
Ще прибираме птици в душата си,
ще рисуваме цветни мечти,
и разперили в полет крилата си
през безкрая ще правим следи…
Ако можем да бъдем… любов.
Тъй, по детски. Без капка умора.
Този свят ще е толкова нов,
че за първи път май ще сме хора.
Мира Дойчинова – irini
Други публикации, които може да Ви харесат.
Писмо до дядо Коледа – Паула Петрова
преди 7 години
На майка ми – Румяна Веселинова
преди 5 години
Годината пристигна
преди 6 години
Коментарите са спрени..