Ако владееш се, когато всички треперят,
а наричат теб страхлив,
Ако на своето сърце едничко се довериш,
но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш,
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но … ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник,
Ако посрещаш Краха – зъл предател
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка
и ти го понесеш
Или пък видиш сринати нещата, градени с кръв
и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото,
смел хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак;
И можеш да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани изхабени
да ти служат пак;
И крачиш само с Волята останал,
която им повтаря:“Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
Ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната минута
с шейсет секунди спринт – пробяган век,
Светът е твой, молбата ми е чута,
И главно, сине мой ще си човек !
Ръдиърд Киплинг