Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия
Други публикации, които може да Ви харесат.
Моят свят – Мира Дойчинова
преди 5 години
Не страдам за отминали неща
преди 3 години
Докато дишам – Васка Мадарова
преди 2 години
Вашият коментар