Бъдник – Павлина Соколова

Защо е нужно по веднъж годишно
да сме готови злото да забравим,
да си простим за грешките предишни
и трудностите ний да изоставим?
Защо само тогава ние вярваме,
че могат да се случват чудесата
и близките с внимание даряваме,
отваряме очи за Светлината…
На Рождество Христово в навечерието
поглеждаме се с погледи смирени,
забравяме за злото и безверието
и сякаш сме от Бог благословени!
И ако като в тази Бъдни вечер
най-близките ми хора са до мен,
за в бъдещето близко и далечно
нека е Бъдник всеки Божи ден!
… Доброто съществува на Земята!
Ние го носим – във самите нас!
И ние сме творци на чудесата –
създаваме ги всеки ден и час!
Сега е време с Вяра да погледнем
в най-ярката и бляскава звезда,
ръка към ближния си да протегнем
дарявайки му своята топлина…
Отново Коледа е! И ще бъде,
защото тя остава във сърцата!
И има я около нас навсякъде –
в снежинките, в очите на децата…
И не е нужно само в този ден
да бягаме от мислите си сиви…
Нека е празник всеки Божи ден!
Да бъдем по-добри… и по-щастливи!

Павлина Соколова
от стихосбирката „Колко малко е нужно“