Чия жена ли си сега?

Понякога си мисля вечер,
Чия жена ли си сега?
Нали на никого закуска пак не правиш,
Надявам се да е така…
Бързаш ли да станеш още сутрин
Рано, да посрещнеш утринта
С не разсънени очи и рошава коса
Да го побутваш с лакът
И с кафе горещо във ръка.
Да си мълчиш със него
Защото и той, навярно знае
Как нервна си по туй време на деня.
Нахлузила ли си неговата риза,
а бършеш ли си недоволно пак носа?
Студено ли ти става още вечер
и мушваш ли нахално, за да ти е топло
измежду неговите своите крака?
Или от шкафа му скатала си чорапи
защото мразиш студените крака
и знам,че няма да ги върнеш,
за да ти е топло и когато си сама.
Необичайна си, егоист от пети до глава,
но само и винаги за най-малките неща
А тъй приятно се обичаш
Странна, ненормална,
дано си все така
О, надявам се
и моля се
аз за това.
Ти бе
Ти си
непреодолимо
най-прекрасната тъга
И дано и той да вижда,
и той да знае,
че до него тази вечер спи
най-невероятната жена.

Милица Янева