Чувство за собственост

Както си вървял разсеяно по улицата, той изведнъж видял – голяма и красива златна купчинка. Слънцето я огрявало цялата и докосната от лъчите му, повърхността й проблясвала с многоцветни сияния, които я превръщали в нещо космическо, дошло от филмите на Стивън Спилбърг. Останал за миг, гледайки я като хипнотизиран.

–  На кого ли е? – запитал се.

Огледал се на всички страни, но не видял никого наоколо. Накрая се приближил и я докоснал. Била топла. Като прокарал пръсти по нея, му се сторило, че гладката й повърхност е в пълна хармония с блясъка и красотата й.

–  Ще я взема – рекъл си.

Вдигнал я много внимателно и я понесъл извън града.

Захласнат, той навлязъл бавно в гората и се отправил към една поляна. Там, под следобедното слънце, я положил внимателно на тревата, седнал и вперил поглед в нея.

–  За пръв път имам нещо ценно. Нещо мое. Само мое! – помислили си и двамата.

Когато придобием нещо и станем зависими от това нещо, кой кого притежава?
Кой кого притежава?

Из „Нека ти разкажа“ на Хорхе Букай