Цветето

Аз имам много цветя –рече той, -но по-хубави цветя от децата няма.

Оскар Уайлд

От известно време си имах нарочен човек, който да ме снабдява с роза, която да закичвам на бутониерата на неделния си костюм. Понеже всяка неделя получавах цвете за ревера, не смятах, че е кой знае какво. Мил жест, който ми беше приятен, но се превърна в навик. Една неделя обаче това, което считах за нещо обичайно, се превърна в нещо много специално.

Когато си тръгвах след неделната служба, едно момченце дойде право към мен и рече:

– Господине, какво ще правите с цветето си?

Отначало не можах да схвана за какво става въпрос, но после разбрах.

–    За това цвете ли говориш? – попитах аз и посочих розата, закачена на ревера на сакото ми.

–    Да, господине. Ако ще го хвърляте, бих искал да го взема.

Засмях се и радостно отвърнах, че ще му дам цветето, като между другото го попитах какво смята да прави с него. Момченцето, което навярно нямаше и десет години, вдигна глава към мен и рече:

– Искам да го дам на баба, господине. Миналата година майка ми и баща ми се разведоха. Живеех при мама, но тя се омъжи повторно и ме изпрати да живея при баща ми. Известно време живях при него, но после той каза, че не мога повече да остана и ме изпрати да живея при баба. Тя е толкова добра с мен. Готви ми и се грижи за мен. Тя е толкова добричка с мен, че ми се иска да и подаря това хубаво цвете заради обичта и грижите й към мен.

Когато момченцето свърши да говори, аз бях като онемял. Очите ми се напълниха със сълзи и разбрах, че то е докоснало нещо много дълбоко в душата ми. Откачих цветето, погледнах момченцето и рекох:

– Синко, това са най-прекрасните думи, които съм чувал, но няма да ти дам това цвете, защото то е недостатъчно. Погледни към амвона и ще видиш един голям букет цветя. Всяка седмица различни семейства купуват цветя за църквата. Моля те, занеси този букет на баба си, защото тя заслужава най-доброто.

Сякаш за да ме трогне още по-дълбоко, момченцето каза още нещо, което помня и до днес.

– Какъв чудесен ден? Поисках едно цветенце, а получавам цял прекрасен букет.

ПАСТОР ДЖОН Р.РАМЗИ

Из „Пилешка супа за душата“