Другата ми половина – Вероника Маринова

Тази странна,дива птица в мен
така и не можа да се опитоми.
Все пърха,устремена към летене.
Кога се храни,диша,спи?!

Разперва крилете си широки,
не издава звук,а направо си крещи!
Блъска се в стените на душата ми –
неистово копнееща да излети!

Не дава никой да я милва,
най-малко пък чужди длани..
Прогонва с писък и оставя белези
върху ръцете изподрани.

Усети ли моето спокойствие –
на момента се опитва да го разруши.
И успява – с нокти ме разкъсва,
с човката си клъвва – да боли!

Тази буйна,стара птица в мен –
кога въобще е зачената и се роди?
Грачи безпомощно във клетката си-
клетката й – моите гърди..

Тази птица – нетърпеливата ми половина..
Тя зловещо в мен се крие..
Накрая ще надделее именно онази,
която първа другата убие..

Вероника Маринова