Ти дойде изведнъж неочаквано дързък и шеметен
Бях унесена в мисли и ти ме изтръгна от тях
Аз не носех чадър, по асфалта водата рисуваше
Минувачите бързаха в стария столичен град
Някак странно улегнала с теб се слях изведнъж
Малка капка от дързък неочаквано шеметен дъжд
Надежда Нейнски
Други публикации, които може да Ви харесат.
Ако предпочиташ – локва… – Васка Мадарова
преди 4 години
Пенкилер – Таня Батаклиева
преди 6 години
На сбогуване – Надежда Захариева
преди 7 години
Вашият коментар