Ти дойде изведнъж неочаквано дързък и шеметен
Бях унесена в мисли и ти ме изтръгна от тях
Аз не носех чадър, по асфалта водата рисуваше
Минувачите бързаха в стария столичен град
Някак странно улегнала с теб се слях изведнъж
Малка капка от дързък неочаквано шеметен дъжд
Надежда Нейнски
Други публикации, които може да Ви харесат.
Усмихвал ли си се, когато ти се плаче… – Паула Петрова
преди 6 години
Неродената ми дъщеря – Камелия Кондова
преди 7 години
Рецепта за Бъдеще – Мира Дойчинова
преди 6 години
Вашият коментар