Думичката на Анджела

Когато Анджела беше малка,

На две-три годинки дете,

Майка й и татко й

Я учеха да не казва НЕ.

Учеха я, че с всичко, което й казват те,

Тя трябва да се съгласява,

А ако не, я пошляпваха

И я изпращаха да си ляга.

Ето че Анджела порасна

Образец на възпитание и доброта;

Не правеше никакви пакости,

Никога не даваше воля на яда.

Винаги къщовна и грижовна,

Не се заяждаше, с благ нрав,

Каквото кажеше някой от родителите й,

майка й или баща й,

Тя винаги смяташе, че е прав

В училище Анджела се учеше отлично,

Представяте си – държеше се напълно

изрядно и прилично;

Учителите казваха колко възпитана била,

Колко кротка и добра,

Но как се чувстваше Анджела

Така и никой не разбра.

Анджела си имаше приятели,

Които харесваха нейната усмивка;

Знаеха, че тя е момиче,

Което заради теб и на край света прави отбивка;

Дори когато се разболееше

и трябваше да почива, както си му е реда,

Ако я помолеха за нещо,

Тя винаги отвръщаше с ДА.

На трийсет и три Анджела бе съпруга на адвокат,

Имаше дом, семейство, живееха в квартал богат,

Дъщеричката бе на четири

А синът – деветгодишен;

Щом я питаха как е,

Винаги отвръщаше „Добре съм“.

Но една зимна нощ, малко преди Коледа,

Докато цялото семейство спеше,

С ужасни мисли в главата тя будна лежеше;

Кой знае защо и кой знае как,

Прииска й се живота си да отнеме;

Затова се помоли на Който я бе оставил тук,

Ако може, да си я вземе.

И тогава чу, някъде много отвътре,

Едно дълбоко и нежно гласче,

Което рече само една дума

И думата беше … НЕ.

От този момент нататък тя си представи

Достатъчно добре какво трябва да прави.

Животът й зависеше от тази дума,

И ето какво близките й взеха да чуват:

НЕ, не желая;

НЕ, не съм съгласна;

НЕ, това е работа за теб;

НЕ, от това се дразня;

НЕ, аз исках друго;

НЕ, това не ми се нрави!

НЕ, уморих се, сега съм заета,

НЕ, няма, не ми се прави!

Близките й се смаяха страшно,

Изненадата на всички беше огромна;

Но Анджела не бе вече същата,

Промяната в погледа бе преломна;

Защото от онази предколедна нощ

В него липсваше онази кротост и подчинение,

Когато Ангелчето Анджела

Да казва НЕ получи разрешение.

Днес тя е най-напред личност,

А след това майка, съпруга,

Знае къде започва и свършва,

Живее свой живот, без да слугува.

Има свои дарби и свои амбиции,

Има чувства, нужди, стремления.

Има собствена сметка в банката

И изказва собствено мнение.

А на децата си казва следното:

„Добре е, когато сме съгласни един с друг;

Но ако не можеш да кажеш НЕ,

от теб няма да стане

Това, заради което си се появил тук.

И понеже ви обичам страшно много,

Понеже знам, че понякога и аз съм същата,

За мен вие си оставате ангелчета,

Дори когато с НЕ ми отвръщате“

Барбара К Басет /Из „Пилешка супа за женската душа“/