Menu

  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти
  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти

Думичката на Анджела

14
юни
Думичката на Анджела
От admin
/ Приказки и притчи
/ тагове истории, научих че, пилешка супа за душата, разкази
0 Коментара

Когато Анджела беше малка,

На две-три годинки дете,

Майка й и татко й

Я учеха да не казва НЕ.

Учеха я, че с всичко, което й казват те,

Тя трябва да се съгласява,

А ако не, я пошляпваха

И я изпращаха да си ляга.

Ето че Анджела порасна

Образец на възпитание и доброта;

Не правеше никакви пакости,

Никога не даваше воля на яда.

Винаги къщовна и грижовна,

Не се заяждаше, с благ нрав,

Каквото кажеше някой от родителите й,

майка й или баща й,

Тя винаги смяташе, че е прав

В училище Анджела се учеше отлично,

Представяте си – държеше се напълно

изрядно и прилично;

Учителите казваха колко възпитана била,

Колко кротка и добра,

Но как се чувстваше Анджела

Така и никой не разбра.

Анджела си имаше приятели,

Които харесваха нейната усмивка;

Знаеха, че тя е момиче,

Което заради теб и на край света прави отбивка;

Дори когато се разболееше

и трябваше да почива, както си му е реда,

Ако я помолеха за нещо,

Тя винаги отвръщаше с ДА.

На трийсет и три Анджела бе съпруга на адвокат,

Имаше дом, семейство, живееха в квартал богат,

Дъщеричката бе на четири

А синът – деветгодишен;

Щом я питаха как е,

Винаги отвръщаше „Добре съм“.

Но една зимна нощ, малко преди Коледа,

Докато цялото семейство спеше,

С ужасни мисли в главата тя будна лежеше;

Кой знае защо и кой знае как,

Прииска й се живота си да отнеме;

Затова се помоли на Който я бе оставил тук,

Ако може, да си я вземе.

И тогава чу, някъде много отвътре,

Едно дълбоко и нежно гласче,

Което рече само една дума

И думата беше … НЕ.

От този момент нататък тя си представи

Достатъчно добре какво трябва да прави.

Животът й зависеше от тази дума,

И ето какво близките й взеха да чуват:

НЕ, не желая;

НЕ, не съм съгласна;

НЕ, това е работа за теб;

НЕ, от това се дразня;

НЕ, аз исках друго;

НЕ, това не ми се нрави!

НЕ, уморих се, сега съм заета,

НЕ, няма, не ми се прави!

Близките й се смаяха страшно,

Изненадата на всички беше огромна;

Но Анджела не бе вече същата,

Промяната в погледа бе преломна;

Защото от онази предколедна нощ

В него липсваше онази кротост и подчинение,

Когато Ангелчето Анджела

Да казва НЕ получи разрешение.

Днес тя е най-напред личност,

А след това майка, съпруга,

Знае къде започва и свършва,

Живее свой живот, без да слугува.

Има свои дарби и свои амбиции,

Има чувства, нужди, стремления.

Има собствена сметка в банката

И изказва собствено мнение.

А на децата си казва следното:

„Добре е, когато сме съгласни един с друг;

Но ако не можеш да кажеш НЕ,

от теб няма да стане

Това, заради което си се появил тук.

И понеже ви обичам страшно много,

Понеже знам, че понякога и аз съм същата,

За мен вие си оставате ангелчета,

Дори когато с НЕ ми отвръщате“

Барбара К Басет /Из „Пилешка супа за женската душа“/

Други публикации, които може да Ви харесат.

Приказка за тримата братя и мъдрият старец преди 13 години
Не всичко, което блести, е злато преди 12 години
Кога хлябът е най-сладък? преди 12 години

Коментарите са спрени..

Етикети

баща бъди себе си взаимоотношения времето гласът на сърцето господ дете жените живота животът житейски мъдрости за децата за жената за живота интересни идеи истории коледа коледни приказки и притчи любимци любов любовта майка малките неща мира дойчинова мисли надежда направи си сам научих че нещата от живота обич пилешка супа за душата писмо послания празници приказки притча притчи приятелство семейство стихове уроци усмивки хорхе букай цитати щастие
© prikazno.com Позоваването с хиперлинк е задължително.