Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя.
Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено.
Малко преди да стигнат храма не издържал и попитал:
– Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
– Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си….
Из книгата „Дзен Притчи“
Други публикации, които може да Ви харесат.
Търсачът – Хорхе Букай
преди 13 години
Цветето
преди 14 години
Притча за началото на мъдростта
преди 13 години
Коментарите са спрени..