Едно дете, в ръце моливче стиска,
на Дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.
Мама– написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.
Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със свойте близки, майка и баща.То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със свойте близки, майка и баща.То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.
На листът бял стоеше само Мама,
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?
Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света
и Дядо Коледа, ти чуй, ако те има,
дари със майки клетите деца.
…И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце…
Таня Илиева
Други публикации, които може да Ви харесат.
Преброяване на истинските приятели – Георги Константинов
преди 2 години
Моят свят – Мира Дойчинова
преди 5 години
Коледни деца – Детелина Стефанова
преди 3 години
1 добавен коментар.
Колко простички думички, а колко истина в тях.