Хванах Господ за реверите – Първолета Маджарска

ХВАНАХ ГОСПОД ЗА РЕВЕРИТЕ

Хванах Господ за реверите
и го разтърсих,
докато не се избистри
пияният му, слепнал поглед.
Докато не се изпъна като ластик
и не козирува.

Писна ми да ме подминава
и да си извръща главата настрани.
Писна ми да не ме брои за стотинка
в дъждовните си джобове.
Писна ми да ми писва. И,
затова го хванах за ревера,
затова го разтърсих,
но той пак се отпусна и слепи очи
в беззвездната ленива нощ,
пиян от тлъсти и пенливи
залези и изгреви.

Сложих го да седне и му сипах вино –
от това, от което пият жените,
и поставих картите на масата.
До дама пика
искам винаги да има сърце купа.
От здраве да не се отърва,
от дълъг  и щастлив живот.

И тогава – всеки ден  ще сядам
на масата на Господ
и ще пълня
чашата със  вино,
от това, от което пият жените.

Първолета МАДЖАРСКА