На тръгване, щом Господ ме целуна,
изпрати ме при теб – да ме посрещнеш.
Да имам брат… е разговор без думи.
Подкрепа и разбиране. Надежда,
че няма как светът да бъде сложен,
дори да се обърка до небето.
И просто няма нищо невъзможно,
щом бие в още някого сърцето ти…
Препъна ли се, ти ще ме повдигнеш,
и винаги за мен ще влезеш в битка ,
изгубя ли се – ти ще ме настигнеш,
и стиснала ръката ти – политам…
Дори и да избягахме от детството,
завинаги съм Малката сестра.
Да имам брат е истинско вълшебство!
И няма да съм никога сама…
Една душа те следва неотлъчно
и никога не ще останеш сам.
С целувката си Господ ми заръча:
където и да си, да бъда там.
Мира Дойчинова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Обади ми се някoга… – Весела Димова
преди 3 години
Усмихвал ли си се, когато ти се плаче… – Паула Петрова
преди 7 години
Променена – Ваня Статева
преди 1 година
1 добавен коментар.
Много чувствено и красиво!