Имало някога един дебел и грозен селянин,
който се влюбил (и как иначе?)
в прелестна русокоса принцеса….
Един ден принцесата – иди, че разбери защо-
целунала дебелия и грозен селянин…
и той магически се превърнал
в строен и напет принц.
(Такъв поне го виждала тя…)
(Такъв поне се чувствал той…)
Хорхе Букай – Поместено в “Писма до Клаудия”, 1982г