
Бях бюро жалби толкова години…
Изслушвах ги… Помагах от сърце…
Нещастниците с купища причини
от времето ми всеки да краде…
Раздавах се на този и на онзи…
Помагах със съчувствие, с пари…
С мен водеха безкрайни монолози,
без никой да попита:“Как си ти?“
Парченца от душата си отчупвах,
да ги изправя всички на крака…
И дупките в сърцата им запушвах…
Бях канара…Сега съм низина…
Не се оплаквам…Тъй в живота случих…
Дали съм луда или хуманист?
Така и до сега не го научих
изкуството да бъда непукист…
Гергана Иванова