Желая ти достатъчно

Неотдавна на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: „Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко“. Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

-Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки, че е завинаги?

-Да, казвал съм – и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.

Съзнавайки, че дните му са преброени, направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.

– Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.

– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премине през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.

– Докато се сбогувахте, дочух, че каза: „Желая ти достатъчно“. Мога ли да попитам, какво означава това?

Той се усмихна.

– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.

– Когато си казахме „Желая ти достатъчно“, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.  Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:

“Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.

Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.

Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.

Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.

Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш.

Желая ти достатъчно ‘Здравей!’, за да ти дадат сили за последното ‘Довиждане!’”

Той се просълзи и се отдалечи.

ПРИЯТЕЛИ, ЖЕЛАЯ ВИ ДОСТАТЪЧНО!

Автор – Боб Пъркс

1. Отговор

   

   keiti

   преди 6 години

   Статията е много хубава, но все пак мисля, че е редно да споменето автора. Тази статия „Желая ти достатъчно“ беше публикувана преди 3-4 месеца в блога на Паулу Куелю. За това ви желая достатъчно воля и желание да споменавате източниците си или авторите на статиите!

• Отговор

  

  admin

  преди 6 години

  Това е един от най-добрите къси разкази на Боб Пъркс . От доста време се публикува из интернет пространството, не съм влизала в този блог на Паулу Куелю, но се радвам че сте попаднали на него, защото историята е за нещата, които всички уж знаем, но някак в ежедневието си забравяме …

2. Отговор

   

   keiti

   преди 6 години

   Благодаря Ви наистина, че обърнахте внимание на моята забележка. Все пак е редно да се споменава автора, по този начин да изразим уважение към труда мъ (независимо кой е той/тя).

• Отговор

  

  velichka

  преди 4 години

  a be chetete po dobre nai otdolu na statiqta si pishe tochno i qsno-Pol parks i posle komentiraite