Тайната на успеха от Джим Рон

Искате ли да постигнете вашите най-съкровени цели? По мое мнение, всичко се свежда до две прости думи: „Лесно” и „Пренебрежение”.

Хората често ме питат как съм станал толкова успешен само на 31 години, докато много от познатите ми така и не са успели.

Отговорът е прост. За период от 6 години, между 25-та и 31-та ми година, нещата, които за мен бяха лесни за правене, за тях беше по-лесно да не ги правят.

Аз реших, че е лесно да си поставя цели, които могат да променят живота ми. Те решиха, че е по-лесно да не го правят.

Аз реших, че е лесно да чета книгите, които могат да окажат влияние на мисленето ми и да ми дадат нови идеи. Те решиха, че е по-лесно да не го правят.

Аз реших, че е лесно да посещавам курсове и семинари и да съм в средата на други преуспяващи хора. Те казаха, че това сигурно не е от значение…

Казано накратко, всичко, което за мен беше лесно да направя, те решиха, че е по-лесно да не го правят.

Шест години по-късно аз съм милионер, а те все още обвиняват икономиката, правителството, политиката на компанията… и все още пренебрегват основните, лесните неща.

Фактически, главната причина повечето хора да не живеят толкова добре, колкото могат и трябва да живеят, може да се обобщи с една-единствена дума: пренебрежение.

Не в липсата на пари – банките са пълни с пари.

Не в липсата на възможности – Америка и по-голямата част от Свободния свят продължават непрестанно да предлагат най-безпрецедентното и най-изобилното количество от възможности, през последните 6000 години човешка история.

Не е в липсата на книги – библиотеките са пълни с книги и на всичкото отгоре са и безплатни!

Не е и в училищата – класните стаи са пълни с добри учители.

Имаме предостатъчно проповедници, лидери, съветници и консултанти.

Всичко, от което се нуждаем за да бъдем богати, могъщи и можещи, се намира само на една ръка разстояние.

Основната причина за това, че малцина се възползват от всичко това е простото пренебрежение.

Пренебрежението е като заразна болест. Ако не се лекува навреме, то ще се разпространи из цялата ни система от навици и привички и в крайна сметка ще доведе до пълен срив един човешки живот, който е имал потенциала да бъде изпълнен с радост и просперитет.

Да не правим нещата, които знаем, че би трябвало да правим ни кара да се чувстваме виновни, а вината води до ерозия на нашата самоувереност. С намаляването на самоувереността ни, намалява и активността ни. А с намаляването на активността ни, постиженията ни неминуемо се влошават. Това пък води до отслабване на начина ни на мислене и отношението ни към света.

А когато отношението ни се промени от положително към отрицателно, самоувереността ни се смалява още повече… и кръгът става омагьосан.

Така че, моят съвет е когато сте изправени пред избора „лесно е да го направя” и „лесно е да не го направя” – не пренебрегвайте простите, основни „леснотии”!

Защото те имат потенциала да променят живота ви.

Станете част от само 1% от хората, които взимат решението да постигнат всичките си цели!

За вашия успех!

Източник:  blogatstvo.com