Каква искаш да станеш?

Въображението е най-високото хвърчило, което можеш да пуснеш.

Лорьн Бъкол

Преди няколко седмици ми се случи нещо невероятно хубаво. Бях в спалнята и преобличах едно от бебетата, когато петгодишната ни дъщеря Алиса, дойде и се тръшна до мен на леглото.

– Мамо, ти каква искаш да станеш, когато пораснеш? – попита тя.

Реших, че си играе на някаква измислена игра и за да се включа подобаващо, отвърнах:

– Амиии, когато порасна, искам да стана майка.

– Не, не можеш да станеш майка, защото вече си. Каква искаш да станеш?

– Ами тогава, когато порасна, може да стана свещеник – отвърнах аз втория път.

– Не, не, мамо, ти вече си тези неща!

– Сьжалявам, скъпа – рекох, – но не разбирам какво трябва да кажа.

– Мамо, просто ми кажи каква искаш да станеш, когато пораснеш. Можеш да станеш всичко, което си поискаш!

В този момент бях толкова смаяна, че не можах да отговоря веднага. Алиса се разочарова и си отиде.

Тази случка – тези нищо и никакви пет минутки – ме разтърсиха до дъното на душата ми. Развълнувах се, защото в невръстните очи на моята дъщеря аз все още можех да бъда всичко, което поискам! Годините, сегашната ми работа, петте ми деца, съпругът, бакалавърската и магистърската ми степен: никое от тях нямаше никакво значение. В нейните невръстни очи аз все още можех да мечтая и да летя в облаците. В невръстните й очи аз можех да „стана“ космонавт или пианистка, а защо не и оперна певица. В нейните невръстни очи на мен все още ми предстоеше да раста и в живота ми имаше да „стават“ много още неща.

Най-хубавото в този разговор с дъщеря ми открих, щом осъзнах, че в своята откровеност и невинност тя би задала този въпрос и на баба си и дядо си, на прабаба си и прадядо си.

Писано е: „Старицата, в която ще се превърна, ще бъде много различна от жената, която съм днес. Друго Аз се задава…“

Така че … каква искаш да станеш, когато пораснеш?

Преподобна Тери Джонсън