Не пазят спомени за бащин дом.
Не са изгаряни от майчината ласка.
Без корени, макар и със подслон.
Че има ги, прикрито е зад маска.
Прегръщат се земя и пухкав сняг,
a те с надежда до прозорците се притаяват.
Рисуват Коледа, Любов.
По своему на чудо се надяват.
Тогава повече от всякога мечтаят
да ги повика най – нежния от всички гласове.
Да бъдат сред любими хора,
да ги обгръщат бащини ръце.
Звъни се на вратата на Дома.
Те за молитва дланите притискат.
Навярно някой е дошъл за тях?
Дано! Очите си до болка стискат.
Но просто е дошъл чувал.
Благотворителен. За малчугани.
В сърцата пак настъпва тишина.
Душите пак са неразбрани.
И за пореден път са коледни деца.
Те. Ангелите на земята.
Снегът навън засипва с доброта,
но пусто е…
Как пусто е сред белотата!
Детелина Стефанова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Коментарите са спрени..