Коледно писмо – Мира Дойчинова

Моят малък, усмихнат, синеок безобразник
тази сутрин прописал е сам.
И се взирам във листа, и се мъча – напразно,
но китайски все още не знам.
Тъй е важен и гордо е стиснал молива,
че почти се разсмивам на глас.
А пък той ме поглежда по детски щастливо
и сериозно ми казва тогаз:
– Дядо Коледа, мамо, ми чака писмото –
искам влак, самолет и боички.
Още много играчки ми трябват, защото
ще поискам и малка сестричка.
(И останах без дъх, сякаш спря ми сърцето –
Дядо Коледа нека си трае…)
А пък пише ли пише, и се радва детето,
и за свойто другарче мечтае.
Казвам тихо:
– Да знаеш, че много си искал,
Дядо Коледа по толкоз не дава!
И детето ми мигом се спря, и помисли:
– Искам само сестричка тогава!
(Ах, на мама то – хитрото малко юначе!)
Продължава:
– Ще се грижа за нея,
през деня ще я храня, а когато заплаче,
ще й нося вода, ще й пея…
(Неусетно обаче и на мен се доплака…)
И намокрих му листите бели.
И започна отново да пише юнака…
– А Дядо Коледа китайски чете ли?…

Мира Дойчинова