Колко живота

Уморих се от толкова тичане,
по невъзможни обречени каузи.
От стени изковани в безличие,
от огради изписани в клаузи.

Уморих се от толкова болка
в душата, /а тялото стене/,
с диагноза: „лекарска грешка”,
хап с етикет „шарлатанин”.

Уморих се от чужда намеса
в света на моeто единство.
С катинари вратата залости
и табела на входа: „Не влизай!”

Уморих се от липса на радост
в очите на близък приятел,
от предадена клетва за вярност,
от любов в облекло на омраза.

Уморих се от толкова грешки
чужди, свои и недопустими.
Как да бъда до края безгрешна
Как отново да бъда? Прости ми!
Уморих се така да живея.

Уморих се да искам! Ще давам!
– каквото в мене остана.
Всеки колкото иска да вземе,
все ще има нещо за края.

Уморих се да съдя. Прощавам!
На всеки, хвърлил ми камък.
Колко път ни остава? А Време?
Колко хляб ще ми трябва за залък?

Колко? Колко живота живея…

Петя-Paty