Легендата за Свети Георги и змея

Източник:

„Златната легенда или жития на светците“. Съставена от Якоб де Воражин, архиепископ на Генуа, 1275 г. Първо издание 1470 г. Преведена на английски от Уилям Какстън, първо издание 1483 г. Редактирана от Ф. С. Елис, „Темпъл класикс“, 1900 г. (Преиздадена 1922, 1931 г.)

Тази глава е от Том 3

Св. Георги бил воин, родом от Кападокия*. По някое време той дошъл в провинцията на Либия, до град, който се зовял Силен**. И край този град имало блато ли, езеро ли, където живеел змей, който тровел цялата страна. И по онуй време хората били сбрани, та да го убият, ала когато го видели, побягнали. И когато той наближил града, отровил хората с дъха си, и поради това жителите на града му давали всеки ден по две овце, та да го хранят, задето нямало да стори зло на хората, а когато овцете се свършили, бил взет човек и овца. После в града бил издаден указ, че трябва да бъдат отвеждани децата и младите от града по жребий, и всеки един който се падне, бил той знатен или беден, трябвало да бъде предаден, щом жребият падне на него. И тъй се случило, че много от хората в града били сетне предадени, дотолкова, че жребият паднал върху царската дъщеря, заради което царят се натъжил и се обърнал къмто хората:

– Заради милостта на боговете, вземете злато и сребро, и всичко, което имам, но ми оставете дъщерята.

А те казали:

– Как, господарю! Вий направихте и наложихте закона, и нашите деца сега са мъртви, а вие искате да сторите обратното. Дъщеря ви трябва да бъде дадена, или инак ще изгорим и вас, и вашия дом.

Щом царят видял, че не може да стори нищо повече, започнал да ридае и рекъл на дъщеря си:

– Сега никога няма да видя твоята женитба.

Сетне се върнал той при хората и поискал осем дена отсрочка, и те му я дали. И когато осемте дни изтекли, те дошли при него и казали:

– Ти видиш, че градът ни погива.

Тогава царят пременил дъщеря си, като че щяла да се венчава, и я прегърнал, целунал я, и й дал своята благословия, а след туй я завел до мястото, където бил змеят.

Докато тя стояла там, Св. Георги минал наблизо, и щом видял девойката, я запитал какво прави там, и тя отвърнала:

– Върви си по своя път, добри ми човече, да не загинеш и ти.

Тогава той рекъл:

– Кажи ми какво има и защо плачеш, и не бой се от нищо.

Като видяла, че той настоява да научи, тя му разказала как била доведена при змея. Тогава Св. Георги казал:

– Любезна щерко, не се страхувай от нищо, защото аз ще ти помогна в името на Исуса Христа.

Тя казала:

– За Бога, милостиви рицарю, върви по пътя си и не оставай с мене, защото не можеш да ме освободиш.

И тъй, докато те говорели, се появил змеят и се втурнал към тях, а Св. Георги се качил на коня си и изтеглил меча си, и го наложил с кръстния знак, и препуснал смело към змея, който идвал срещу него, и го поразил с копието си, като го ранил тежко, и го съборил на земята. А после казал на девицата:

– Свали пояса си и го вържи на шията на змея, и не се плаши.

Когато тя сторила това, змеят я последвал, като че бил кротко и послушно добиче.

Тогава тя го завела в града, а хората избягали в планините и долините, и занареждали:

– Горко ни! Горко ни! Всинца ще погинем.

Тогава Св. Георги им казал:

– Не бойте се от нищо повече, повярвайте във Бога Исуса Христа, съгласете се да бъдете покръстени, и аз ще убия змея.

И тогава царят бил покръстен, както и всички негови поданици, а Св. Георги убил змея и отсякъл главата му, и заповядал да бъде хвърлен в полето, и те взели четири волски телеги, с които го изкарали извън града.

После там били покръстени цели петнайсет хиляди души, без да се броят жените и децата, а царят построил църква на Светата Дева и Св. Георги, в която и досега блика фонтан от жива вода, която цери болните хора, пиещи оттам. След туй царят предложил на Св. Георги толкова пари, колкото могат да бъдат преброени, но той отказал всичките и заповядал да бъдат раздадени на бедните в името Господне; и поискал от царя четири неща: да издържа църквите, да почита свещениците и ревностно да слуша техните служби, и да има милост към бедните, а сетне целунал царя и си тръгнал.

––––––––––––––––

* Кападокия е обширна високопланинска област в централна Анатолия, гръцкоговоряща част от Римската империя в източната част на Мала Азия (днешна Турция)

** Предполага се, че се има предвид град Сирен, тогавашна гръцка колония в Северна Африка. (Според друга версия на легендата, чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида.)

Мая Попова