Любопитство – Силвия Крумова

Усмихна му се. Излизаха за трети път и нито един от двамата не показваше, че всеки път е тук, за да бъде нещо повече за другия. А знаеха. И двамата бяха наясно, че се привличат. Имаха нужда от срещите си.
– Какво ти харесва в мен?
– Неудобен си. Различен, но не в онзи клиширан вариант. Неудобен си, защото не ми даваш да те прочета. Идваш, отваряш ми страница, поглъщам я на един дъх, искам следваща, и следваща. Но ти… не. За днес само толкова.
– А, ако ти кажа, че ти си същата. Приличаме си и го правя, защото знам, че искаш точно това?
– От самото начало го знам, но отново не те разбирам.
– Да предположим, че хората са книги. Срещала ли си някога хора, които са, като любимата ти такава. Усещането, което ти носят е същото. Все едно е написана за теб, прочиташ я на един дъх, а след това се чувстваш като у дома си.
– Да…
– И когато приключиш с тази книга, какво си пожелаваш?
– Да бях я прочела бавно… Искам всеки следващ път, в който я отворя да усетя същото, както първия. Искам да я бях открила по-рано. Искам да знам къде е била до сега, защо не е идвала, къде ме е чакала. Само на мен ли действа така или и на останалите, в чиито легла е била, чиито ръце е докосвала, в чиито сърца се е намествала, дали е предизвиквала същото трептене…

– Искаш ли да ме четеш бавно?
– Нямам търпение.

Автор: Силвия Крумова/SilviÁmica/