Menu

  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти
  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти

Малките неща от живота

9
авг.
Малките неща от живота
От admin
/ Приказки и притчи
/ тагове бъди себе си, животът, малките неща
0 Коментара

Веднъж ме попитаха:“ На какво си готов, за да успееш?”. В него момент, без дори за миг да се замислям, инстинктивно отговорих:“На всичко!”. Мина време и този същият човек отново ме попита: “На какво си готов, за да успееш?”. Тогава отговорих: “Готов съм да дам всичко от себе си в името на мечтите си, стига само да запазя себе си.” Мъжът пред мен ме прегърна и се разплака. Не успях да разбера какво в думите ми беше породило подобна реакция. След малко той се отдръпна и ми каза: “Има неща в живота, които не могат да бъдат обяснени. Има думи, които струват повече от всички богатства на Земята. Има хора, които означават повече от всички цели и амбиции. Има решения, които трябва да вземеш, за да се превърнеш в себе си. Бъди себе си.”  Тези толкова смислово несвързани думи прелетяха през главата ми, но аз все още не разбирах как моят отговор беше способен да събуди тъга в някого…

Искам да посветя тази статия на всички хора, които биха предпочели да отделят няколко минути, за да я прочетат, пред това да добавят нов application във Facebook. Искам ти, точно ти, който четеш тези редове, преди да продължиш, искам да се замислиш какво в живота ти те прави истински щастлив.
Дали това е новата кола пред блока, дали това е новия мобилен телефон в джоба ти или може би има нещо друго. Дали това не е нещо, което не си казал на никого друг от страх да не изглеждаш глупаво. Замисли се колко приятели и познати имаш и колко от тях някога са ти казвали:“Обичам те! Липсваш ми.”. Сега ми кажи на колко от тях ти си го казвал и кога беше последния път, когато го направи. А кога изрече подобни думи на някого от семейството си? Да, аз не мога да те чуя, но не е и необходимо. Не е нужно да си до мен, за да чуя отговора ти. Аз го знам…
Не е ли странно, мой неизвестни приятелю, колко сложни могат да бъдат простите неща. Понякога е плашещо как малките неща в живота са всъщност толкова големи. Но сякаш ние с времето ги забравяме. Живеем във века на компютрите и модерните технологии, където думата“невъзможно” сякаш е зачеркната в тълковния речник. Днес трансплантацията на изкуствени сърца се е превърнала в ежедневие за лекарите. Чудя се дали един ден няма да бъдем изцяло заменени от собствените си изобретения и дали вече не е сторено. Може би така ще бъде по-добре от една страна. Нашите истински сърца и без друго вече не могат да обичат. Замислих се защо при гледката на една седемдесет годишна двойка очите ми се насълзяват и отговорът ме настигна секунди по-късно – защото любовта е изчезващ вид. Материализмът се е превърнал в движеща сила в живота ни и сме забравили за малките неща в него. Забравили сме истинското предназначение на парите. Не е важно колко голям е телевизорът в хола ни, а с кого сме застанали пред него .Не е важно колко големи и скъпи са колите ни, а дали ще ни закарат невредими до желаната от нас точка. Но сякаш това се е превърнало в спомен от миналото. Живеем в големи къщи, но не можем да прескочим до съседите си да се запознаем с тях.
Вече не се радваме на малките подаръци от сърце, а на скъпите лъскави предмети. Все по-рядко правим нещата, които искаме да правим, защото те не ни носят богатства. В името на успеха сме готови да потъпчем собственото си аз, като забравяме, че това е единственото нещо, което не може да ни бъде отнето. По-скоро бихме преспали с шефа си на работа за да получим желаната от нас позиция, пред това да се докажем във времето. И това ли е същността на съществуването ни? Да останем без капка чест, да потъпчем гордостта си, да убием всичко човешко в себе си и въпреки това да се приберем вкъщи и да научим децата си как да бъдат хора.
Всеки път, когато видя малко дете на улицата аз му се възхищавам. То си няма и представа какво го чака там навън, но то не се страхува. Толкова несъвършено и наивно, то повтаря грешките си отново и отново без да се отказва, докато не се научи. Отнема им години да проговорят, но те не спират да привличат вниманието ни с нечленоразделните си думички, които осмислят дните ни. И от другата страна сме ние, учителите, които всъщност трябва да се учим от децата си.
Разполагаме с ядрени оръжия способни да ни заличат завинаги, но всъщност не осъзнаваме, че притежаваме едно много по-силно оръжие- собствените ни думи. Няколко изречения могат да сринат изцяло някого и да го направят невидим. Точно тези думи могат да правят и чудеса. Способни са да ни накарат да се реем в небесата и да се чувстваме живи. Но това са прекалено малки неща, за да бъдат забелязани. По-лесно е да не го правим. Поне в това сме добри!
И въпреки това животът е прекрасен! Не заради несправедливостите в него, не заради несъвършенствата ни, а заради самите нас. Защото оставаме единствени по рода си в цялата вселена и имаме правото сами да решим каква ще бъде следващата ни крачка. Защото сутрин можем да се събудим с усмивка, благодарни, че ще се нахраним, а има хора, които не могат да кажат подобни думи. Защото въпреки всичко, там навън, все още има някой останал, който цени малките неща. Точно за това си заслужава да живеем- заради няколкото човека на този свят, които са целият свят за нас.

P.S. За малките неща…

Ростислав Димитров

Други публикации, които може да Ви харесат.

Легендата за Свети Георги и змея преди 11 години
Прозорецът преди 11 години
Това си ти! преди 10 години

Коментарите са спрени..

Последни публикации

  • Мъжа на жената – Мартин Стратиев
    Мъжа на жената трябва да е висок една глава ...
  • Искам да съм малка – Мила Иванова
    Искам да съм малка. За да ме пускат ...
  • Едни такива момичета – Мартин Стратиев
    Едни такива момичета има едни такива момичета които сутрин ...
  • Променена – Ваня Статева
    По-мъдра ли станах...Но друга съм вече... По-рязка. По-твърда. ...
  • Нечакан гост
    Добре дошъл, не се събувай – влизай. До ...

Най-харесвани

  • Продавач на надежда – Джани Родари 115 души харесват това
  • Оптимистично – Мира Дойчинова 60 души харесват това
  • И няма да съм никога сама /на Брат ми/ – Мира Дойчинова 44 души харесват това
  • Забавни коледни и новогодишни късмети 35 души харесват това
  • Коледни приказки и притчи – Боровото клонче от селцето Сен-Мартен 25 души харесват това

Етикети

баща бъди себе си взаимоотношения времето гласът на сърцето господ дете жените живота животът житейски мъдрости за децата за жената за живота интересни идеи истории коледа коледни приказки и притчи любимци любов любовта майка малките неща мира дойчинова мисли надежда направи си сам научих че нещата от живота обич пилешка супа за душата писмо послания празници приказки притча притчи приятелство семейство стихове уроци усмивки хорхе букай цитати щастие
© prikazno.com Позоваването с хиперлинк е задължително.