Мъничко човече

– Когато порасна, ще се влюбя ли?

– Ще се влюбиш, когато се научиш да прощаваш.

– Аз умея да прощавам! Днес простих на дъжда, че ми намокри обувките и ме заключи между стените за цял един час. Идеше ми да викам, затворените пространства ме изхабяват…

– Не умееш да прощаваш на себе си, малката, а това е по-страшно и от тъмнината, от която толкова се боиш.

– Когато се влюбя, вече няма да ме бъде страх от тъмното, няма никога повече да се страхувам. Любовта е като пералня, в която целият свят влиза смачкан и мръсен, а излиза красив, чист и ухаещ на теменужки.

– Любовта е само за силните хора, а ти си твърде слаба – тя ще те блъска така, както вятърът удря отворен прозорец по време на буря, и накрая ще те счупи, нищичко няма да остане от теб.

– Когато стъклото е счупено, в стаята влиза въздух, а аз обичам да дишам. Когато се влюбя, ще дишам целувки и въздишки, дъхът ми ще гони дъха на някой друг, може би тогава ще разбера как се диша леко? Предпочитам счупените прозорци на любовта пред тежките завеси на самотата…

– Хората често изпадат в тази заблуда – нямат търпение да дръпнат завесите, но зад тях откриват единствено един счупен прозорец. Добре е отсега да разбереш думите ми – животът ти е градина, само нея имаш, ако засадиш единствено мечти и напразни надежди, известно време може и да си щастлива, но накрая ще умреш от глад, ще намразиш хората и себе си със силата, с която някога си обичала и копняла.

– Защо толкова те е страх от любовта? Тя никога не идва напразно. Любовта е покана, а не заплаха, тя те предизвиква да рискуваш, да захвърлиш подредения си живот и да потънеш в хаоса на чувствата, в една прекрасна бъркотия, в която нищо не е на мястото си, но дори и да излезеш с два различни чорапа навън, това ни най-малко не може да те смути, защото си зает да обичаш.

– Най-лошото при любовта е, че тя никога не носи часовник и често избира най-неподходящото време да позвъни на врата ти – когато или си излязъл, или просто те мързи да станеш и да отвориш. Тогава целият ти останал живот зависи от един пропуснат миг, но едва в последствие разбираш за това. Така например, ти би ли се съгласила да ми подариш всички твои любими играчки само срещу обещанието, че някога, някъде, може би, ще получиш в замяна един огромен ванилов сладолед?

– Да.

– Но защо?

– Защото много обичам сладолед!