Моля те, просто ме слушай

Помоля ли те просто да ме слушаш,

а ти понечиш съвет да ми дадеш,

значи молбата ми изобщо не е чута.

Помоля ли те просто да ме слушаш,

а ти разправяш ми защо

не трябва да съм тъй унил,

усещам – чувствата ми не зачиташ.

Помоля ли те просто да ме слушаш,

а ти си мислиш, че проблема мой

все някак трябва да решиш,

неразбран останал съм тогава,

колкото и странно да звучи.

 Слушай! Искам само да ме слушаш.

Не говори, не действай – просто чуй.

Най-евтино съвет се дава. За едно петаче

и мъдрост, и поука ще откриеш

по страниците вестникарски.

А аз оправям се и сам; не съм безпомощен.

Навярно съм обезсърчен и нерешителен,

но не – безпомощен.

Направиш ли нещо за мен,

което мога и трябва да сторя сам,

знай, подклаждаш моя страх

 и моята обърканост.

Но приемеш ли тъй простичкия факт,

че чувства свои имам аз,

колкото и нелогични да са те,

да си отдъхна мога – не са нужни

повече уговорки и въпроси

какво се крие зад нелогичното чувство.

А изясни ли се това, отговорите

идват сами и от съвет не се нуждая.

Нелогичните чувства разбираеми стават,

щом видиш какво има зад тях.

Затуй навярно много хора

утеха срещат във молитвите –

Бог е ням, съвет не дава,

а и нещата да оправи не се опитва.

Той просто те изслушва

и до прозрението сам достигаш.

Ето защо те моля, просто слушай – и ме чуй.

Ако искаш да говориш, почакай секунда,

дойде ли редът ти, ще те изслушам и аз.

Неизвестен автор,

Из „Пилешка супа за душата на тинейджъра“