Моята учителка

Контейнерите за боклук до блока –
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори –
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори
и я познах- познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих –
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех –
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика –
самият аз бях доста променен –
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.

„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.

Неизвестен автор

1. Отговор

   

   Читател

   преди 6 години

   Стихотворението е много трогателно и носи силен емоционален заряд…
   Из интернет е цитирано многократно, но за съжаление никъде не се споменава името на автора…
   Вие ли сте авторът? Ако ли не – знаете ли кой е…?

• Отговор

  

  Stefchety

  преди 6 години

  Не съм аз автора и за съжаление не знам кой е,но го поздравявам за невероятното стихотворение!

2. Отговор

   

   Сена Димова

   преди 5 години

   Това е една тъжна истина! Не изключвам мисълта,че и мен може да ме споходи тази тежка участ!?!?!?
   Труден е животът ни!!!!!

3. Отговор

   

   Kremena hristova

   преди 4 години

   Автора е Божидар Коцев, истинското име на стихотворението е Последен урок, а стхосбирката Борба за живот. Много трогателно , актуално и не забравимо! Браво на автора!