Prikazno.com:Моята учителка

Контейнерите за боклук до блока –
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори –
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори
и я познах- познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих –
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех –
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика –
самият аз бях доста променен –
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.

„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.

Неизвестен автор

4 добавени коментара.

Моята учителка