Учудваш ли се, мамо, че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри.
Косата ти навярно е познала
дъха на позабравените пръсти.
Не смееш даже поглед да преместиш –
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми, която толкоз често
отвънка е затръшвала вратата…
Не се страхувай, мамо! Погледни ме!
Порасна непослушното момиче.
Аз знам, че можеш, затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам.
През сълзи неведнъж си ми желала
да бъде дъщеря ми непокорна…
Е, нека имам, нека е такава,
и нека грешките ми да повтори!
Един ден мойте сълзи ще покапят
под първата й ласка мълчалива…
Аз ЗНАМ, че тоя ден ще го дочакам!
И като теб ще чакам – търпеливо.
Румяна Веселинова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Неделя – Ева Георгиева
преди 3 години
Вълните на морето са жени – Евтим Евтимов
преди 5 години
Моят свят – Мира Дойчинова
преди 8 години
Коментарите са спрени..