На моята малка дъщеря – Таня Илиева

Порасна вече моето момиче-
прекрасната ми малка дъщеря!
Към утрото със бързи крачки тича,
на четиринадесет – млада е жена!

Със своите грижи – хубава, суетна,
свободно тича сред безброй мечти.
Усмихната, безгрижна и кокетна,
звездите гони, а във мен вали…

Едничка ми е – цветето на мама,
изпълваща живота ми със цел…
Причина за усмивка, за промяна,
тя щастие е мое… без предел!

Тя мамината галена принцеса…
със хъс прохожда в дивия живот!
А в мен сърцето бавничко се къса,
познавайки пре-тежкият хомот…

Ще пада, става, колене ще драска
и рани ще лекува със сълзи…
Но пак ще бъде силна и прекрасна
и пак ще тръгва… нищо, че боли!

Тя е борец… и зная ще се бори,
но как е свито майчино сърце…
Как горко плаче, страда и говори,
обвито в най-човешки страхове!

Принцесо моя! Мое лунно цвете!
Моя прекрасна малка дъщеря!
Със тези искрено написани куплети,
благословията си искам да даря!

Бъди щастлива!… Винаги засмяна!
с добро в сърцето, мила, се бори!
Ръката Бог държи на твойто рамо
и ще те пази, зная, от беди!

Бъди обичана… и винаги желана!
Жена бъди… и горда и добра…
Грижовна майка, винаги засмяна,
и мойта малка, нежна дъщеря…

Обичам те! Прекрасна, малка, моя!
От мойта обич спретнах ти букет!
И знай, че винаги пред бащиния огън,
твоето място ще е най-отпред!

Таня Илиeва

1. Petq Аsenovа

   преди 9 години

   Благодаря,че ви има продължавайте да творите и публикувайте всичко,защото сме жадни за думи излезли искрено от сърцето!Мен също ме е целунала Богородица,защото имам дъщеря.

2. искра

   преди 10 години

   Благодаря за прекрасните стихове 🙂 сякаш написани от моето сърце…

3. Катя

   преди 10 години

   Великолепно стихотворение! Просълзих се …

4. Таня Илиева (fenix)

   преди 10 години

   Прекрасно! Благодаря!