На Принцесата – Николина Милева

Вчера пратих до Господ писмо,
но забравих да сложа адреса.
До безкрая го пуснах с клеймо:
„От една много тъжна принцеса”.
Исках само да питам, кога
моят принц на кобила ще дойде.
Тя дали ще е с дълги крака,
с много остър език и наморник?
А пък той,той дали ще е мил,
много строен и снажен, и нежен?
Или кльощав и груб крокодил,
с остри зъби и страшно небрежен?
Не, не си го представям така.
Хайде, Боже, изпращай го скоро,
че изплаках солена река
и напът съм да скоча отгоре й.
Пък дано срещна някой рибар,
замечтал се за златната рибка.
С много топли очи, кехлибар.
С всичко друго в живота се свиква.
Само с времето имам проблем.
И забравих да сложа адреса.
Как сега да го пратиш при мен?
Вън е пълно с красиви принцеси,
дето чакат за приказен мъж
на каляска при тях да пристигне,
да им грабне сърцето веднъж,
със усмивка към тях да намигне.
Аз пък вече си имам рибар,
дето все на река ми мирише,
но е с топли очи, кехлибар,
и такъв, и такъв го обичам.

Николина Милева – НМ