Думите не могат да ми стигнат
да ти кажа, синко, колко те обичам…
Как сълзите във очите ми напират,
щом името ти скъпо аз изричам
Докато те милвам по косата руса,
целувам нежната като на бебе кожа
усещам в себе си тъга, покруса, че на
времето спирачки не можах да сложа…
И колко тъмно става в моята душа,
когато ти се скарам, без да си виновен…
Тогава червей издълбава сякаш съвестта,
заслужено отхапвам плод отровен…
Как не искам да пораснеш да те пусна,
искам времето да върна, да отложа!
Искам грешките си спрямо тебе да поправя,
но, за жалост знам, това е невъзможно!
Едничко нещо мога да направя само,
а то е най-смирено прошка да измоля…
И ако ти за грешките ми майчини простиш –
душата ми ще полети на воля!
Ти си моето момче голямо –
сякаш просто отлетяха няколко години!
Ти си ангелче в момчешко тяло –
усещам полъх на крила, за другите невидим …
Дори, когато съм най-строга с тебе,
дори, когато ти се струва, че те мразя –
тогава, миличък, помни,
от лошото опитвам се да те опазя!
Обичам те, обичам те, обичам те
аз миг след миг, минута след минута!
Готова съм заради теб света да прекося –
да бъда жадна, гладна, гола, необута…
Аз имам толкова любов за теб в сърцето,
че с нея мога да завия и Земята!
Ще се опитвам всеки ден с усмивка на лицето
да ти я давам, слънце, щото любовта е свята!
В душата ми за тебе има място специално –
там винаги ще бъдеш в безопасност!
В живота на човек не може всичко да е идеално
и в него ти ще срещнеш не една опасност…
Но винаги, когато чувствата ти някой нарани
или когато без причина те обиди –
ела, дете, до моето сърце се приюти –
сълзите твои нека то да види…
А после нежна майчина сълза
душата детска нека пак да стопли
и пак да тръгнеш смело към света,
с усмивка и надежда, без тъга и вопли!
Автор: Даниела Ганчева
Вашият коментар