На татко /От инат/

Първият мъж във живота ми
беше моят баща.
Обожавам усмивката, мразя ината му…
Още пази душата ми
детския спомен за първите ласки
на нежна мъжка ръка…

Често казват, че
красиво усмихвам се.
Още по-често – че съм ужасен инат!
Всъщност – аз съм просто дъщеричката,
малката. Твоята слабост
и твоят характер чепат…

Днес, понатрупали опит житейски,
ти – като дядо на внуци,
аз – като майка на моите деца…
Уж – еднакви отвътре, ала все неразбрали се,
все по-рядко усмихнати,
все по-често – с побеляла коса…

Ех, мили татко! Как така се получи?
Аз – твоята болка и радост,
ти – моят характер чепат…
Двете страни на едно цяло сме,
а сме толкоз далечни…
Защо?! Сигурно – от инат!

Неизвестен автор