На вече порасналия ми син

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:“Мамо,виж каква шега!“
Аз рекох:“Синко,чакай малко,не сега“.

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася –
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж –
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта –
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:“Мамо,моля!“

Неизвестен автор

 Предоставено от Елиньр Нюбьрн

1. Отговор

   

   Тинка Добрева

   преди 5 години

   Авторът на това стихотворение е съпреживял всеки миг от написаното ,затова е толкова мило истинско и вярно . Жалкото е ,че времето не се връща назад.Дано днешните мами го прочетат и запомнят,защото какво ли не бих дала да мога да се върна назад и да отговоря на молбата :“Мамо,моля ела за малко!“.Но уви – НЕ МОЖЕ! МАМИ ВСЕКИ ВЪЗМОЖЕН МИГ БЪДЕТЕ СЪС СИНОВЕТЕ СИ! УТРЕ ЩЕ БЪДЕ КЪСНО! Момчетата порастват и имат жени,а майките са тези които чакат но……………….

2. Отговор

   

   Linker r4 3ds

   преди 4 години

   I would like this!!!