Не бъркам желанието с обич.
Не насилвам неслучващите се неща.
Не е тънка границата между „държане“
и това да бъдеш дърпан за ръка.Над изчерпаните кладенци не чакам,
нито блъскам по залостени врати.
Удължаването на мига го загрозява.
Не са истински измолените дни.
Не насилвам неслучващите се неща.
Не е тънка границата между „държане“
и това да бъдеш дърпан за ръка.Над изчерпаните кладенци не чакам,
нито блъскам по залостени врати.
Удължаването на мига го загрозява.
Не са истински измолените дни.
Ще остана, докато съм нужна някому,
нито миг излишен вече след това.
..макар понякога да е по-добре да те задърпат,
отколкото да не те хванат изобщо за ръка..
Вероника Маринова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Напук – Петко Илиев
преди 9 години
Ти пак ме гледаш с ласкави очи – Дамян Дамянов
преди 6 години
Новото гробище над Сливница – Иван Вазов
преди 12 години
1 добавен коментар.
Благодаря ви, че сте публикували мое стихотворение!
В моята страница във фейсбук можете да прочетете останалите:
https://www.facebook.com/VeronicasPoetry