Нечакан гост

Добре дошъл, не се събувай – влизай.
До масата седни и се стопли.
Не мога да повярвам… колко мина?
Години, десет – двадесет… или…
Ти как така, случайно ли минаваш?
И кой ти каза улица… адрес…
Какво да ти налея – притесняваш ме…
аз май треперя… втресе ме нощес….
Не, няма нищо – бързо ще се стопля,
ще пусна печката… момент – сега.
Уиски да налея или водка?
Да, имам мъж и две деца…
Щастлива съм – поне така си мисля.
Какво да ми е – вила и кола…
Мъжът ми утре се прибира,
децата са при майка ми – съдба.
Да, жива е – със татко си помагат.
Добре са – в село си седят.
Ти как си? Стига си ме питал…
Разказвай имаш ли жена… деца…
/ обичаш ли я… всъщност не ми пука… /
Не си се променил. Е, не съвсем…
Очите виждам пълни с мъка,
но иначе си същия – левент.
Годините са взели много малко
от русия перчем и поглед син.
Ех, стига съм разказвала – разпитвала
/ аз май се притесних така съвсем /
Не ме поглеждай тъжно… не, не бива…
Не хапна нищо и не пи…
Ще тръгваш значи – да, добре – отивай…
Отивай си – със здраве си иди.
Ах, късно е – та ний сме побелели –
в очите ни не греят и звезди…
То беше време – време на раздели…
и ето – след години идваш ти…