Нека бъда твоята есен – Станка Пенчева

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека да бъда твоята есен.

Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино есенно младо.

Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да минат пролетни мълнии
и юлски горещници няма да има
с кротка нежност ще те изпълня
с ябълков дъх и с нещо без име.

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека да бъда твоята есен.

Станка Пенчева