Нещата такива каквито са – Хорхе Букай

Една жена влязла в ресторант и поръчала супа от аспержи. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото блюдо и се оттеглил.

– Келнер! – извикала жената. – Елате насам.

– Да, госпожо? – приближил се той.

– Опитайте тази супа! – наредила тя.

– Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?

– Опитайте супата! – повторила жената.

– Но какво става? Безсолна ли е?

– Опитайте супата!

– Да не е студена?

– Опитайте супата! – повтаряла упорито жената.

– Но, госпожо, моля ви, кажете ми какво има… – настоявал келнерът.

– Ако искате да разберете какво има, опитайте супата – не отстъпвала жената, сочейки чинията.

Келнерът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от каприза й, седнал пред чинията с димяща течност и след като огледал масата, казал с известна изненада:

– Но тук няма лъжица…

– Видяхте ли? – отговорила жената. – Ето това исках да ви кажа: няма лъжица!

Всеки път, когато си спомня тази случка, си казвам колко хубаво би било да свикнем да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите направо, без заобикалки, такива, каквито са.

Хорхе Букай