Светлината от уличната лампа се прокрадваше през прозореца.
– Какво стана по пътя? – попита Сянката
– Срещнах различни хора…помогнах на много от тях… болеше ме с тях… обичах с тях… изгубих много от тях.
– С теб какво се случи? – попита Съдбата. Силуетът и потъна в най-тъмния ъгъл на стаята.
– Вървях…губих се…намирах…срещнах НЕГО – отвърна момичето гледайки към прозореца. – Той искаше да вървим заедно по пътя…да сме заедно.
Тишина…само шумът от стенния часовник и напомняше, че не е сама…
– ОБИЧАМ ГО – гласът й сякаш разцепи тишината. – Боря се със себе си… с природата си… помагам на хората… те вярват в мен, но самата аз имам нужда от помощ… обичам… нещо умира в мен всеки път когато го нараня… а той ми вярва… на инат ми вярва… и ме обича. Искам го….
Други публикации, които може да Ви харесат.
Притча за отношението към живота
преди 8 години
Притча за мъдреца и змията
преди 13 години
Когато се ражда дете – се ражда и майка!
преди 15 години
Коментарите са спрени..