Някой ден ще порасна, Господи.
Ще си имам раздел за проблеми.
Ще ме мъчат сложни въпроси
и няма да ми достига времето.
Ще престана да вярвам в измислици.
Ще ми е скучно и сиво.
Ще забравя за детските приказки,
които сбъдват красивото.
Вечер – ще следя новините.
Сутрин – ще си пия кафето.
Тайните – скрити-покрити
ще търкулна във чекмеджето.
Ще се обличам вече по-семпло.
Вероятно ще спазвам диета.
Ще трябва да намаля темпото,
че кръвното ми ще скочи в небето.
Някой ден ще порасна, Господи.
Ще съм прилежна през всичките мигове.
Но сега за нещичко моля те –
да не е днес. И не утре.
Никога.
Мира Дойчинова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Борак яйце – Гео Милев
преди 5 години
Неродената ми дъщеря – Камелия Кондова
преди 7 години
Урок по любов – Детелина Стефанова
преди 5 години
2 добавени коментара.
В свят пълен със слънца…
Искрено се радвам, че в това сиво и студено безвремие открих вълшебните стихове на една млада и много талантлива поетеса, които докосват сърцето ми и топлят душата ми! Благодаря ти, Мира, не е нужно да те познавам, за да ти се възхищавам!