Първа среща – Теодора Вълева

Късче любов, добре си дошло!
Гледай в очите ми – казвам се „Мама”,
дълъг е пътят, по който вървях
да те посрещна, за себе си само…

Знаеш ли в нощите с колко копнеж
дрешките твои приглаждах стократно,
даже секундите с трепет броях,
и те обичах, дори непонятно…

Вярваш ли как съм се молила аз
да те притисна до тялото свое –
сякаш да викна на целия свят:
„Имам си щастие, щастие мое!”

Друг ще успее ли, зная, не би
в свитите пръстчета чудо да вижда,
още в утробата всичко да си –
светлото пламъче бяла надежда…

Днес те посрещам – добре си дошло!
За любовта ми препятствия няма…
Мое начало на всичко добро,
гледай в очите ми…казвам се „Мама”!

Теодора Вълева