По душа съм банкер

По душа съм банкер. Имам много пари,
но съм стиснат и нищо не давам.
Всички хора се раждат по принцип добри,
но малцина такива остават.

Имам четири къщи. Tри яхти. Коли.
Имам джип, много скъп, във гаража.
Два басейна. Три понита. Четири жени
и деца… Не броя и не казвам.

Не мисли, че си нямам парче от преди.
Помня гладен бях… Имах приятел.
Той ми даваше заеми. Обич. Пари.
Просто нямал. Затова ми е давал.

Помня вечери лунни. Мансарда. Мазе.
Даже стихове, май си четяхме.
Пихме бира. Момичета… Млади мъже
бяхме. Точно сега остаряхме.

Карти цакахме. Смях и мечти без пари.
И света да поправяме. Щяхме.
Всички хора се раждат по принцип добри.
Но тогава добри ние… Бяхме.

Аз сега съм голям. Имам доста… шкембе.
И съм важен и тъжен по малко.
Всяка сутрин пред нас взимат ме с BMW-е.
И светът ми прекрасен е. Жалко!

Вчера срещам един, остарял господин
и плешив. С очила и жилетка.
Малко кльощав, протрит. Панталонът му син.
А усмивката – някак си детска.

Здрасти, вика ми той. Ей, приятелю мой!
Ти си станал, чух, много заможен.
Помогни ми… голяма беда. Аз съм свой.
А преди аз за теб се тревожех.

Я го гледай! Наглец! И простак и лъжец,
че кога ли на мен е помагал?!
Верно, дребни пари. Бобец или медец.
Знам, че помнех. Сега съм забравил.

По душа съм банкер. Това е моя проблем.
Имам просто, защото не давам.
Паметта ми – изтрита. Удобно. Съвсем.
Обеднял и богат си оставам.

Павлина Йосева – 2005 г

1. Катя Кръстева

   преди 7 години

   Много актуално стихотворение, благодаря на авторката!!!