Почистване – Вероника Маринова

Доста прах се беше насъбрала в мен.
В душата ми бе пълна бъркотия.
От жал не изхвърлях нито един спомен
и чувствата избирах в гардероба си да скрия.

Прибирах всеки образ,все не бе излишен.
И като старица клета –
складирах думи,мисли,обещания
по лавици и празни чекмеджета.

В един момент всичко се препълни –
отвориха се шкафове,задрънчаха панти.
Отворих,за да видя какво им пречи –
избелели спомени до старите тиранти..

Вехтории и ненужни мисли,все боклуци..
..лица забравени,неважни,остарели..
Дълго стаята ми нагло са задръствали
като древни вестници със листи пожълтели.

От праха страшно се закашлях –
преживелици,подредени наготово,
натъпкани по рафтовете чак до пръсване
и неправещи местенце те на нищо ново!

Без да губя време се разрових,
изхвърлих спомените,безполезните неща.
В стара стая можеш да подреждаш нови вещи –
само почисти душата си..избърши праха..

Вероника Маринова