Погледнах от високо на нещата –
единствено намерих самота…
Затворена във кула от позлата
все чаках, чаках… Чакам и сега…
Да бе дошъл, когато съм самичка,
а вещиците бродят из гората,
готова бях да ти разкажа всичко,
дори да си разпусна и косата
и в тайния си дом да те приема…
Света да видим заедно от високо!
Желаеш ли да бъдеш само с мене
вървя в комплект с тревоги много…
Добре си помисли преди това
дали във приказката ми сега ще влезеш.
Отрежа ли си златната коса,
ти няма как от кулата да слезеш…
Мира Дойчинова