Погледнах от високо на нещата –
единствено намерих самота…
Затворена във кула от позлата
все чаках, чаках… Чакам и сега…
Да бе дошъл, когато съм самичка,
а вещиците бродят из гората,
готова бях да ти разкажа всичко,
дори да си разпусна и косата
и в тайния си дом да те приема…
Света да видим заедно от високо!
Желаеш ли да бъдеш само с мене
вървя в комплект с тревоги много…
Добре си помисли преди това
дали във приказката ми сега ще влезеш.
Отрежа ли си златната коса,
ти няма как от кулата да слезеш…
Мира Дойчинова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Пролет в кухнята – Любомира Чавдарова
преди 10 години
Първият учебен ден
преди 13 години
Аз вярвам в мълчаливата любов – Давид Овадия
преди 14 години
Коментарите са спрени..