Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща!

Това е нелегален призив, който се разпространява из цялата страна.

Студена утрин в Сан Франциско. Една жена в червена хонда, с купчина коледни подаръци на задната седалка, спира пред будката в началото на магистралата пред Бей бридж.

– Плащам за себе си и за шестте коли след мен – обяснява тя с усмивка и купува седем билета.

Един след друг шофьорите на следващите шест коли спират на будката с банкнота в ръка, само за да получат неизменния отговор:

– Една жена преди малко вече плати за вас. Приятен ден.

Оказва се, че жената в хондата е прочела нещо на една картичка, залепена на хладилника на нейна приятелка: ,,Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща” Този израз й направил силно впечатление и тя си го преписала.

Джуди Форман зърнала същата фраза, написана със спрей на стената на някакъв склад на стотици мили от дома си. Дни наред думите не можели да се изличат от мисълта й, накрая тя се предала и се върнала на същото място, за да си ги препише.

– Думите ми се сториха неописуемо красиви – обяснява тя защо е започнала да изписва този израз в края на сичките си писма „като послание свише“.

Съпругът й Франк толкова харесал фразата, че я написал на стената в класната стая на своите седмокласници, сред които била и дъщерята на една от местните журналистки. Журналистката я публикувала във вестника с признанието, че няма представа откъде се е появила и какво всъщност означава.

Два дни по-късно й се обажда Ан Хърбърт. Висока блондинка на четиридесет години, Хърбърт живее в Марин, една от десетте най-богати области, където се занимава с помагане в домакинството на разни хора, работи каквото й падне, въобще се оправя някак. Хърбърт видяла фразата в един ресторант „Саусалито“ и си я записала на хартиената подложка за чаша, след което дни наред си я повтаряла наум.

– Прекрасно звучи! – отбелязал един мъж, който седял наблизо и я записал грижливо върху собствената си подложка за чаша.

– Смисълът е следният – казва Хърбърт. – Щом смяташ, че нещо е нужно, прави го непреднамерено.

Собствените й идеи се състоят в следното: 1) да влезе в потискащо на вид училище, за да боядиса класните стаи, 2) да оставя топли ястия на кухненската маса в домовете из бедните части на града, 3) да мушне банкнота в дамската чанта на някоя горда старица.

– Добротата може да се самовъзпроизвежда, също както и насилието.

Днес тази фраза е много разпространена, виждаме я залепена на коли, по стени, в края на писма и визитни картички. И заедно с нея се надига едно нелегално съпротивително движение на добротата.

В Портланд, щата Орегон, някой може точно навреме да пусне монета в автоматичния часовник пред съседния автомобил, В Патърсън, щата Ню Джърси, десетина души, въоръжени с кофи, парцали и луковици лалета, могат да нападнат някоя порутена изоставена къща и да я излъскат отгоре до долу, докато немощните собственици стоят смаяни отстрани и се усмихват. В Чикаго някой юноша може да чисти от сняг алеята пред дома си и неочаквано да му хрумне да направи нещо непредвидено. Какво толкова, няма кой да ме види, казва си той и изчиства и алеята на съседа.

Това е позитивна анархия, безредие, радостен метеж. Една жена в Бостън пожелава „Весела Коледа!“ на касиерите като изписва посланието на гърба на чековете си. В Сейнт Луис един мъж, чиято кола току що е блъсната отзад от млада жена, махва с ръка и казва:

– Няма нищо, само драскотина. Не се тревожете.

Безсмислено красивите неща също се ширят навред: Някакъв човек засажда нарциси покрай пътя, ризата му се издува от вятъра след минаващите коли. В Сиатъл някакъв човек се самоназначава за едноличен страж на службата по чистота и броди из асфалтираните хълмове, за да събира боклуците с пазарска количка. В Атланта някакъв човек стърже драсканиците върху зелената пейка в парка.

Казват, че човек не може да се засмее без на самия него да му стане весело – по същия начин човек не може да извърши добрина без да почувства как собственото му бреме е олекнало, защото светът е станал малко по-добър.

Не можеш и да получаваш добро без да се почувстваш смаян, приятно стреснат. Ако вие сте на мястото на онези шофьори, които установяват, че някой им е платил таксата за минаване по моста, кой знае какво може да ви хрумне да направите и вие за някого по-нататък? Да пуснете някого да мине преди вас на кръстовището? Да се усмихнете на унилия чиновник? Или нещо по-голямо, по-значително? Като всички въстания, нелегалната съпротива на доброто се надига бавно, от едно дребно действие. Защо да не е вашето?

АДЕЪР ЛАРА

Из “Пилешка супа за душата”