В една прекрасна утрин си преброих приятелите –
точно така, както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима…
Да кажем – четирима…
А може би – петима…
От твърдите ми думи някой се подразни.
Друг не понесе характера ми мек.
Онзи пък внезапно ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова общи болки и весели наздравици,
след толкова завои на житейската река
нерешително изправям пръстите на едната си ръка…
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед…
Цял живот човек се учи
да брои до пет.
Георги Константинов
Други публикации, които може да Ви харесат.
Нека бъда твоята есен – Станка Пенчева
преди 3 години
Мъжко момиче
преди 6 години
На майка ми – Румяна Веселинова
преди 5 години
Коментарите са спрени..