Камъни в джобовете

Една легенда разказва за двама странници, които били тръгнали на дълъг път. Стигнали до долина, където течал поток. Двамата слезли от конете си и дълго пили от свежата вода. Изведнъж чули глас, който им казал да вземат камъни от потока. След това да ги сложат в джобовете си. Мъжете не разбрали от къде идва гласа, но го послушали и сложили в джобовете си по няколко камъка. “Това, което правите сега, ще ви донесе и голяма радост и голяма мъка.” – казал им още гласът.

Странниците продължили пътя си и на другия ден бръкнали в джобовете си. Вместо грубите и студени камъни, в дланите си държали скъпи диаманти и рубини. Тогава двамата разбрали какво искал да каже гласът край потока. Те се зарадвали на скъпоценностите, но и усетили голяма мъка, че не са взели повече камъни.

Това, което правим като добри и праведни дела, може да не ни изглежда изгодно. Може би възприемаме християнските ценности като обикновени камъчета. Има ги в изобилие и никой не си прави труда да ги събира. Може би се чудим за какви са ни, след като прибавят тежест на и без това дългият ни житейски път. Може би завиждаме на безбожниците, които подритват камъчета и се движат с празни джобове, но с пълни банкови сметки. Като че ли, не им тежи нищо.

На кръстопът между изминала и нова година, имаме шанс за размисъл и равносметка. С какво пълним джобовете си?

С хартийки и бележки за кратковременни проблеми, със скътани жълти стотинки, със агресия към шофьорите на пътя, с пропилени мигове …

Един ден ще видим как някои предмети се превръщат в пепел, а други ни правят неизмеримо богати. Духовно богати.

„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

Евангелие от Матей 6 глава : 19-20 стихове