Портретът на сина

Един богат човек и неговия син събирали редки картини. Имали в колекцията си всичко – от Рафаел до Пикасо. Често се любували и възхищавали на картините.

Синът на човека заминал да воюва във Виетнам и загинал геройски в битка докато спасявал друг войник.

Месец по-късно, точно преди Коледа, при бащата дошъл млад мъж с пакет в ръце и му казал: Господине, вие не ме познавате, но аз съм войника, заради когото вашият син даде живота си. Този ден той спаси мнозина и докато ме пренасяше на безопасно място беше улучен и умря незабавно. Знам, че обичате картините. Знам, че не съм велик художник и не ви давам много, но мисля, че синът ви би искал да притежавате това.“

Бащата отворил пакета – той съдържал портрет на неговия син, нарисуван от младия човек. Бащата бил поразен от начина, по който младия човек бил успял да улови личността на неговия син в картината си. Той предложил да му плати картината, но човекът казал: „О, не, Сър. Не бих могъл да се отплатя на сина ви за това, което направи за мен. Подарявам ви я.“

Бащата окачил картината над камината си. Всеки, който влизал в къщата, първо виждал портрета на неговия син преди той да му покаже останалите картини от колекцията си.

Няколко месеца по-късно бащата умрял. Картините му били изнесени на търг. Събрали се много влиятелни хора, които търсели възможността да купят нещо от неговата колекция.

На платформата бил поставен първо портрета на неговия син и търгът започнал. „Започваме с портрета на сина. Кой ще наддава за него?“

Последвало мълчание. Нечий глас от дъното на залата извикал: „Искаме да видим известните картини. Пропусни тази“

Но водещият търга настоял: „С колко ще започнете наддаването – 100долара, 200 долара?“

Друг глас сърдито се обадил: Не сме дошли да гледаме тази картина. Дошли сме за Ван Гог и Рембранд. Започвай истинското наддаване.“

Но водещият търга продължавал: „Сина, кой взема сина?“

Накрая от дъното на залата се чул гласа на градинаря, който години наред работел за семейството: „Аз ще дам 10 долара за картината“ Тъй като бил беден, това било всичко, което можел да си позволи.

„Имаме десет долара, кой дава 20 долара?“

„Дай му го за десет долара и ни покажи известните художници!“

„Предлагат се десет долара. кой дава 20?“

Тълпата започнала да се вбесява. Те не искали портрета на сина. Искали по-скъпите творби за своите колекции.

Водещият извикал „Десет долара веднъж, десет долара втори път, ПРОДАДЕНА за десет долара“

Един мъж от втория ред извикал: „Давай сега колекцията!“

Водещият обаче казал: „Съжалявам, но търгът приключи„.

„Ами картините?“

„Съжалявам. В завещанието имаше тайно условие, което мога да разкрия едва сега. На търг можеше да се предложи само портрета на сина. Условието беше: който купи тази картина да наследи цялото му имущество включително картините.“

Условието гласеше: „Този, който вземе сина – получава всичко!

Така и Бог преди 2 000 години даде своя Син и той умря на кръста и изпрати посланието: „Който вземе Сина, получава всичко!“

ЗАЩОТО ТОЙ ОБИЧАШЕ СВЕТА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ МУ ДАДЕ СВОЯ СИН И КОЙТО ПОВЯРВА В НЕГО ЩЕ ИМА ВЕЧЕН ЖИВОТ… ТОВА Е ЛЮБОВ. Бог да ви благослови.

Неизвестен автор