Menu

  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти
  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти

Притча за хъскито

11
окт.
Притча за хъскито
От admin
/ Приказки и притчи
/ тагове любимци, приказки, притчи, приятелство, съдба, урок
1 Коментар

Един човек всеки ден излизал на балкона на дома си, за да пуши. На няколко метра от него – на терасата на отсрещната кооперация – винаги имало едно сибирско хъски. Кучето винаги започвало да лае по човека, когато той си запалвал цигарата и дълго време човекът си мислел, че това хъски просто има злобен характер.

Един ден обаче, докато пак си пушел, а кучето пак лаело по него, човекът се запитал дали пък това хъски просто не е самотно. По цял ден стояло съвсем само на тази тераса и сигурно лаело по него не от злоба, а защото имало нужда да си общува с някого. И понеже не можело да говори – лаело.

Човекът от тогава си променил мнението за хъскито, а една сутрин го срещнало на улицата – докато стопанката му го разхождала в квартала.

Човекът се спрял и посегнал да погали кучето, но в този миг хъскито скочило и го захапало за ръката.

Човекът се прибрал и превързал раната. Но продължил да се измъчва от въпроса дали кучето наистина било зло или го захапало просто за да привлече вниманието му…

Срещали ли сте такива кучета? А такива хора? Аз – доста.

Понякога тези, които ни “хапят” наистина имат нужда не от друго, а от внимание. И са ни захапали, защото просто не знаят друг начин, за да привлекат вниманието ни.

Много често не само околните, но и те самите се смятат за лоши и злобни. Но не са наистина…

Те са само като хъскито, което също имало нужда да бъде погалено, някой да си поиграе с него, да му обърне внимание…

Но кучетата нямат много начини да покажат чувствата си. А и дори когато го правят – не са много хората, които могат да “разчетат” правилно действията и сигналите им.

Общуването – и с хората, и с кучетата – е изкуство, което не се научава за един ден.

Но при всяко общуване най-важното е да разберем правилно отсрещната страна. Или поне да се опитаме…

Понякога ще бъдем хапани. Но ако прибързано сложим етикета “зло куче” или “лош човек” – ще се самолишим от възможността да научим един ценен житейски урок.

В такива случаи, Съдбата ни праща нови и нови хъскита. Докато се научим…

Ако наскоро сте били ухапани – спомнете си притчата за хъскито!

Пламен Петров – blogatstvo.com

Други публикации, които може да Ви харесат.

Пипи Дългото чорапче не иска да порасне преди 13 години
Дзен притча – Чаша чай преди 13 години
1 добавен коментар.
  1. Пламен Петров - Пламски
    преди 13 години

    Благодаря за пре-публикацията. 🙂

    Бих помолил само името на блога ми (откъдето е и оригиналната публикация) да е до името на автора…

Етикети

баща бъди себе си взаимоотношения времето гласът на сърцето господ дете жените живота животът житейски мъдрости за децата за жената за живота интересни идеи истории коледа коледни приказки и притчи любимци любов любовта майка малките неща мира дойчинова мисли надежда направи си сам научих че нещата от живота обич пилешка супа за душата писмо послания празници приказки притча притчи приятелство семейство стихове уроци усмивки хорхе букай цитати щастие
© prikazno.com Позоваването с хиперлинк е задължително.