Притча за мъдреца и змията

Имало една змия, която всявала ужас в малко село. Тя хапела и убивала хора и животни.

Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна.

Около месец след това преобразената змия се държала добре с хората.

Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията.

Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията се оплакала на мъдреца и казала: „Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“

Мъдрецът и отговорил кратко: „Като ти казах да не хапеш, не съм ти казвал да не съскаш!”

1. Corina Y. Carney

   преди 11 години

   По принцип влечугите са активни през деня, но когато температурите са високи, може да обърнат режима си. В подкрепа на това твърдение те разказаха за инцидент с възрастен мъж в планинско село, който видял “светулки” в храст. Посегнал да ги хване, но вместо безобидни насекоми се оказало, че е гледал фосфоресциращите очи на змия.